Sarita, 35 - 14 июля 2007 16:29

... За кой ли път в монитора се взирам... Чакам полу-нервна, полу-отегчена...Но пак чакам...
Не мога да стана...сякаш душата ми не е цяла, сякаш някой бръкнал е в нея и е извадил една малка частичка... Цялостта е нарушена... Не мога да дишам...
Липса на дихание... Въжето липсва, а човек сам се обвръзва, дори и с въображаеми... Може би е по-лесно да махнеш и най-здравия моряшки възел... отколкото да развържеш въображаемите си въжета...
Не е лесно да си окован...
Нима сме малки мушички в мрежата на паяка... Сами ли искаме да ни погълне...? Да се удавим в нея? Защо на човек му харесва да се чувства толкова малък в една така непозната за него вселена... Недокосната... Привидно невероятна...
По-лесно беше да се разделя с толкова други неща... Но те не държаха в примката си парче от душата ми... Искам си я обратно... Искам отново да съм там...

• 
• 
•